Основни Принципи на Въздушната Филтрация
ВЪВЕДЕНИЕ ВЪВ ФИЛТРАЦИЯ НА ВЪЗДУХА
Терминът „въздушна филтрация“ се отнася към всякакъв вид методи за отстраняване на замърсители от даден въздушен поток. Филтриращите системи осигуряват не само комфорт и по-чист въздух в дома, офиси и хотела, но и има много други причини които налагат използването им. Новите технологии и технологични стандарти все повече започват да изискват стаи или работни помещения без прах, дим и миризми, което налага филтрацията на въздуха за много промишлени дейности. Чистият въздух е от съществено значение при операционни зали, фармацевтични лаборатории, чисти помещения за електроника, центрове за обработка на данни, музеи, библиотеки, хранително вкусовата промишленост и за обществени съоръжения.
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Преди избора на филтър е важно да се анализират следните параметри: ефективност, спад на налягането, прахоуловимост, и използваните методи за тестване.
Ефективност – това е най-важният параметър при избирането на въздушен филтър. Това е мярката за количеството прахови частици, който филтърът успява да отстрани от въздушния поток. Ефективността е изразена в проценти и е определена чрез различни методи за тестване, описани по-долу.
Спад На Налягането – това е устойчивостта на филтъра от въздушния поток, измерено в милиметри воден стълб или паскали (Pa). Стойността варира от филтър до филтър в зависимост от ефективността.
Прахоуловимост – това е нивото на прахови частици които филтърът може да улови в продължение на използваемия си цикъл преди нужна подмяна. Това също е сравнително важен фактор за избора на филтър.
МЕТОДИ ЗА ТЕСТВАНЕ
Следните серии от методи може да бъдат използвани за да се определи ефективността на филтъра в различни стадии на филтрация.
Гравиметричен Метод (sec.AFI,ASHRE 52/76).Определено количество синтетичен прах се вкарва във въздушния поток, който преминава през филтъра за да бъде тестван. Филтърната част на входящия въздушен поток се нарича абсолютен филтър. Повишаването на теглото на абсолютния филтър е показателно за количеството прах което е преминало през тестовия филтър, който може да бъде отделен за да се пресметне количеството стопиран прах.
D.O.P (DESH,DOS) Оптичен Метод. Аерозоли, съдържащи частици с еднакъв диаметър от 0.30 микрона, се добавят във въздушния поток. При този метод с фотометър се тества количеството на наслоения аерозол и от двете страни на филтриращата материя, което определя ефективността на филтъра.
Колориметричен, Атмосферен Метод (sec. AFI-DUST SPOT, ASHRE 52/76). Колориметър се използва за да се анализира оцветяването на две проби филтърна хартия поставени по течението на атмосферен въздух. Ефективността се калкулира базирано на отношението между количеството въздух необходимо за да се достигне същият цвят и на двете проби.
Натриев Пламък (NaCl) Оптичен Метод. Дехидратация на 2%-ов разтвор на натриев хлорид във вода осигурява тестовия аерозол за този метод. За разлика от D.O.P. оптичния метод, размерът на частиците не е с еднакъв диаметър, а варира от 0.1 до 1.7 микрона. Ефективността се определя като се използва фотометър за да се измери разликата в наситеността на цвета при контакт на водороден пламък с наслоения аерозол от двете страни на филтъра (входящ въздушен поток и изходящ въздушен поток).
АКТУАЛНИ КЛАСИФИКАЦИИ И СЕРТИФИКАТИ ЗА КАЧЕСТВО
Описаните по-горе тестове и международните стандарти са приети и одобрени от европейската организация EUROVENT и се класифицират в две групи филтри базирано на ефективността им (спрямо EN 779 - 2012) – клас G (ефективност <20%) и клас M и F (ефективност от 40% до 98%).